Нямате артикули в количката.
ЗАЩО НУЛЕВ ОТПАДЪК?
27
ян.
Защо нулев отпадък?
Развълнувана! Така се чувствам, защото най-накрая тази статия става реалност.
От месеци се каня да започна блог за философията zero waste или „нулев отпадък“. От месеци разказвам на приятели и познати колко прекрасно е да гледам на себе си като zero waste човек. Е, далеч съм от пълната дефиниция на това словосъчетание, но за тези вече 6 месеца осъзнах нещо много важно. Zero waste, или преведено нулев отпадък, не е крайна цел, а е процес, един дълъг път към постигането на по-добър живот. И това е посланието, което искам да запомни всеки, който реши да се впусне в това приключение, наречено zaro waste living (живот с нулев отпадък).
„Нулев отпадък“ не е крайна цел, а процес към постигането на един по-добър живот.
Как започна всичко при мен? Или по-скоро ЗАЩО?
Винаги съм се помнила като човек, който опитва да пести ресурсите около себе си. Гасях всички лампи, в стаите, в които нямаше никой. Спирах кранчето на чешмата, докато четках зъбите си. Никога не оставях телевизора да работи само, за да звучи нещо на фона.
Като ученичка започнах да събирам разделно боклука у дома. Тогава ми липсваше доста знание за процеса по рециклирането, а и в България все още бяхме доста далеч от това мислене. Тук – там в София откривах от кофите за разделно събиране на боклука и карах мама да ме кара до тези кофи, като преди това пълнех багажника й с торби боклук. Една вечер пътувахме от квартала, в който живеех, до съседен, в който имаше от въпросните кофи, когато засякох боклукчийския камион. Наложи се да изчакаме да съберат боклука преди да изхвърлим нашия. Докато наблюдавах как събират боклука, онемях. Взеха първо жълтата кофа, след нея зелената и след това синята и всичкия боклук отиде на едно място. Само на едно място!
Помня, че се просълзих. Толкова тежко го приех в онзи момент. Тогава също не знаех, че след това всичкия боклук бива изпратен към сепарираща инсталация, но за това ще пиша по-подробно в някоя от следващите статии.
Въпреки разочарованието тогава, не промених отношението си към заобикалящия ме свят и нагласата си, че трябва да продължа да помагам на природата, на хората и на себе си.
С времето правих много неща в подкрепа на обществото. И до днес продължавам да работя в няколко организации с младежи в неравностойно положение. Две години бях учител, създадох кухнята на Благичка и дадох шанс на младежи да се развиват и да постигат целите си. През цялото това време не спирах да правя мънички стъпки към постигане на нулев отпадък, но не беше достатъчно.
Една сутрин трябваше да изхвърля боклука от предния ден. Излязох от блока с три торби в ръцете. Когато застанах до огромния сив контейнер пред нас и една по една сложих торбите сред останалите десетки торби с боклуци, се почувствах отвратена. И причината не бе само миризмата. Бях аз самата. Твърдях, че се грижа за природата, а всеки ден изхвърлях минимум една торба, пълна с боклуци. Още по-лошо бе, че за много от тях бях сигурна, че няма как да бъдат рециклирани.
И така в този ден, стоейки до миризливата сива кофа, реших, че е време за промяна!
Започнах целенасочено да мисля за поведението си, да се наблюдавам, докато пазарувам, да се оглеждам за малките неща, които мога да променя всеки ден, да се образовам по темата. И нещата започнаха да стават по-лесни, по-приятни! Започнах да се чувствам наистина добре!
А увереността, че има причина да започна този блог, дойде след едно прекрасно събитие организирано от 9 Academy – Панаира на идеите. Тогава за първи път разказах пред над 50 човека дългосрочната визия на кухнята – Първото заведение с нулев отпадък в България. Обратната връзка бе положителна и много от съветите на публиката и журито бе да започна блог, за да достигне тази идея до повече хора.
С всички статии, които ще напиша в този своеобразен блог, ще целя да споделя знанието си, да ви вдъхновя да станете част от една общност, която мисли за заобикалящия я свят и която прави този свят по-красив и добър!