По пътя на отпадъците – една приказка за пробуждането

Това не е първа глава на историята за отпадъците около нас. Не е и романтична история за премахването на отпадъците от планетата Земя. Не е и кошмар от книгите на Стивън Кинг!

Но пък е история, която си струва да прочетете. Няма ясно начало, но пък средата на тази история започва така:

Прибирала се Блажка в една късна вечер и какво да види на улицата – големия шумен камион, който събира боклука и двама младежи, местещи сивата кофа към обозначеното място. Късно е, но на Блажка не й пука, спира, отива при камиона и заговаря младежите.

– Здравейте, може ли да ви попитам как точно става събирането на боклука?

Младежите са толкова щастливи, че някой ги пита нещо, че започва дълъг разказ. Обясняват подробно как по график камиони минават и събират различните кофи, как после боклука отива или на сметището или в сепариращите депа, колко често се пълнят кофите за рециклиране и още и още.

Блажка слуша ли, слуша, а накрая попита:

– Как мога да отида на сметището и в сепариращите депа и да видя какво се случва там?

– О, няма как – казват през смях младежите, – там има охрана, забранено е!

Засмяха се за последно, метнаха се на камиона и продължиха. А Блажка си каза, че все някак ще успее да иде там.

Два дни по-късно Блажка получава мейл – покана от Екопак България да бъде специален гост на събитие „По пътя на отпадъците“! И знаете ли какво? Блажка ще обиколи всички сепариращи депа и сметища и ще напише една хубава статия после, че да знаят и другите хора по света какво се случва! Да знаят и да споделят от уста на уста, от век на век 😀

И сега, как се случват нещата – не е магия, спокойно! Просто е вяра, мотивация, желание и някой там, който вярва в теб. В тази приказка единият от геройте е Justine Toms, която вярва в мен, и някак неусетно за пореден път е моето вдъхновение, че съм на правилния път. Пътя на отпадъците!”

8 юни е! И началото на края на тази история започва така:

Група от развълнувани блогъри се събират пред Александър Невски, за да тръгнат по пътя на отпадъците. Блажка също е там и е също толкова развълнувана, колкото останалите. Качват се на едно бусче и отиват в главния офис на Екопак България. В едночасова среща с други главни герои в този разказ – представители на Екопак – присъстващите научават много нови неща.

Ето накратко няколко, които на Блажка бяха най-интересни, неизвестни и полезни:

Ако във вашия квартал/град/населено място нямате от кофите за разделно събиране, може да пишете до кмета – той е лицето, което отговаря за това. В неговия ресор е да подаде заявка към съответната фирма за рециклиране на отпадъците и да сключи договор с тях.

В България има 5 фирми, които се занимават с рециклиране на опаковки. Това е и причината на места да виждаме три кофи – жълта (пластмаса), синя(хартия) и зелена (стъкло), а на други места две – жълта и зелена.  Екопак следват модела с трите кофи. Камионите на Екопак минават по стриктен график. Ако все още си мислите, че един камион минава и събира всички отпадъци на веднъж, не е така! Поне в Екопак ни увериха в това. Има график, който може да видите и в интернет, а всеки камион се обозначава със съответния цвят, така че всеки от нас може да следи дали кофите се събират правилно и ако не е така да алармира директно Екопак на телефон 0800 1 5253, напълно безплатно.

Повечето видове пластмаса се рециклират само веднъж. Хартията може да бъде рециклирана между 5 и 7 пъти, а стъклото и алуминия могат да бъдат рециклирани безкрайно много пъти. Затова помислете следващия път, когато тръгнете да си купувате нещо в пластмасова опаковка.

До скоро Китай е приемал голяма част от пластмасовите отпадъците на Европа за рециклиране, но от тази година това вече не е така. Тази промяна означава, че България ще трябва сама да се погрижи за рециклирането на всичката пластмаса, която генерираме с ежедневното си потребление. Ето затова е важно да намалим драстично закупуването на всякакви продукти в пластмасови опаковки.

И така, след разкриването на тези “чудни” факти, ето как премина посещението на сепариращите депа.

Първо, Блажка посети сепариращите депа за пластмаса, хартия и метал в Гара Нови Искър. Влизането в депото бе потискащо. Представете си един малък Ню Йорк, в който небостъргачите са от пластмасови бали. Блажка се спря пред единствената поточна линия в депото, върху която, младеж с маска и с помощта на метла, избутваше стоварения преди малко боклук (този конкретно беше от район Красно село). В края на линията десетина жени сортираха отпадъка. Споделиха на всички присъстващи, че тези жени са обучени с просто око да разпознават пет вида пластмаса. Отпадъкът, който не става за рециклиране, отива за изгаряне.

Второто депо, което Блажка и останалите посетиха, бе това за стъкло в село Равно поле. Там нещата изглеждат в пъти по-добре. Знаете ли защо? Защото не миришеше и нямаше от онези потискащи купчини пластмаса. И може би тук е и най-прекрасният момент в цялата тази история – Блажка разбра, че стъклото може да бъде рециклирано безкрайно много пъти! За разлика от пластмасата, много от чиито видове не могат изобщо да бъдат рециклирани или могат да бъдат рециклирани веднъж, както и хартията, която може да бъде рециклирана между 5-7 пъти.

Рециклирането е добър начин да ополозотворяваме отпадъците си, помисли си Блажка.

Но тя живее с философията за нулевия отпадък и знае, че рециклирането е едва четвъртата опция за намаляване на отпадъците. Преди това идва отказът от закупуването на неща в пластмасови или хартиени опаковки. След това са принципите за намаляване потреблението на нещата, от които имаме нужда и този за многократното използване на нещата около нас. Тук може да прочетете повече за философията за нулев отпадък и 5те основни принципа.

В самия край на тази история Блажка бе емоционално изтощена. Гледката на купищата боклук, който пристигаше в депата, бе разтърсващ. Плашещо е, че малко в страни от центъра на София, има едни огромни площи с боклук, които гражданите не виждат. А когато не виждаш нещо, ти е по-лесно да го игнорираш и то да не те тревожи и да не те кара да се чувстваш неудобно.

Е, само дето, място за неудобство има много. Място за поправяне на допуснатите човешки грешки, не толкова, но пък не е късно да започнем да правим нещата по друг начин. Рециклирането е добра стъпка към намаляване на отпадъка, който се генерира. Рециклирайте всяка опаковка, която има знака за рециклиране на себе си. Ако се чудите дали става за рециклиране, пак я сложете в кофите за разделно събиране. Нали помните, че там в депата, има едни жени, които ще преценят съотвената опакова.

И тъй имало едно време едни фирми за рециклиране на отпадъка… И имало едни съвестни граждани, които изхвърляли боклука разделно!