Нямате артикули в количката.
ЕКСКУРЗИЯ БЕЗ ОТПАДЪЦИ
30
апр.
Екскурзия без отпадъци – кратък разказ за първата ми двудневна почивка без отпадъци!
От доста време си мечтая за кратка почивка, по време на която да опитвам да бъда zero waste през цялото време. Тази почивка се случи на 28 и 29 април. В компанията на 20 приятели, отидохме на рафтинг по река Струма, прекарахме вечерта и нощта в Сапарева Баня, посетихме водопад Горица в с. Овчарци и похапнахме вкусно на доста места.
Събота сутрин станах рано, за да приготвя любимите ми енергийни топчета. Имайки от тези прекрасни хапки в себе си, се предпазих от изкушението да си купувам опаковани вафлички и бисквитки. Всички продукти необходими за топчетата купих в свои собствени пликчета, а готовите здравословни бонбони сложих в моята любима кутия за многократна употреба. Ако искате и вие да си приготвите тези невероятни енергийни десерти без захар и брашно, може да видите рецептата тук.
По пътя спряхме на бензиностанция, където си поръчах капучино, приготвено в моята собствена чаша.
Крайната дестинация (или поне първата) бе кемп „Адвенчър нет“. Целия екип на кемпа бе съставен от прекрасни хора, с част от които успяхме да говорим за темата за нулевия отпадък и какво те правят на кемпа, за да мотивират хората да не изхвърлят боклуци и да събират разделно.
От там се насочихме към Сапарева Баня, където щяхме да нощуваме.
По пътя похапвахме от топчетата, част от тях бяха поомекнали и малко се поомазахме. Тогава насреща бяха моите памучни кърпички за многократна употреба. Вероятно всички някога сте виждали и притежавали такива. Моите са ми от баба и дядо. Препоръчвам всеки да си носи няколко такива кърпички и завинаги да забрави за носните и мокрите кърпички. Те са изключително вредни за околната среда, трудни и почти невъзможни за рециклиране. А памучната кърпичка лесно може да превърнете в мокра, като я полеете с малко вода, както направихме ние.
Вечеряхме в ресторант в Сапарева баня.
Всичко беше прекрасно и вкусно, играхме хора, смяхме се, имаше жива музика. Един момент обаче много ме разклати – късно вечерта започнаха да хвърлят салфетки върху нас. Никога не съм харесвала това, а от както следвам философията за нулевия отпадък, не можех и да го понеса. Затова просто събрах всички салфетки – едните още във въздуха, другите от масата, останалите от пода и ги взех със себе си. Занесох ги в къщата, в която нощувахме и ги използвахме за различни неща – едни за забърсване на пода и разни петна, други за ръцете ни, а по-голяма част оставихме на бабата, която поддържаше къщата. Пак ще отидат на боклука тези салфетки, но поне ще бъдат използвани за нещо по-смислено от хвърлянето им във въздуха.
На сутринта станах рано. Закусих една ябълка и още няколко енергийни топчета. Остатъците от ябълката изхвърлих на една поляна. Там бързо ще се разгради. Излязох да се разходя по центъра и да си взема капучино. Бях оставила моята чаша някъде из колите, но бързо измислих решение. Взех една порцеланова чаша от къщата и тръгнах с нея по главната улица на града. Взех си капучино, а после дори си налях в същата чаша изворна вода от една от многото чешми в града.
Преди да напуснем къщата, събрахме всички бутилки от вино и бира, които се бяха изпили вечерта и ги качихме в една от колите. Бутилките за бира върнахме в един хранителен магазин, в замяна ни дадоха банани. Бутилките от вино и кенчетата от бира отидоха в кофите за разделно събиране на боклука.
Насочихме се към близкото село Овчарци и водопад „Горица“, които е основната забележителност в селото. Преди да поемем пътеката за водопада, вниманието ми бе привлечено от една заградена покрай реката постройка. Любопитството ми веднага ме заведе до човека, който прехвърляше килими в нещо подобно на дупка, в което водата от реката се въртеше подобно на центрофуга. До онзи момент никога не бях виждала или чувала за тепавица. Човека наричаше всичко това най-старата пералня. Целия процес беше фантастичен в простотата си. Съвсем скоро ще разкажа подробно за тези тепавици.
След това обядвахме в една от големите кръчми в селото. Храната, която остана, сложихме в добре познатата ни вече кутия за многократна употреба.
Но нека ви кажа кое бе най-прекрасното от тази екскурзия. Не бяха само постигнатите резултати в количеството отпадъци. Най-прекрасното бяха хората. В седмицата преди този уикенд, по-голямата част от останалите хора не мислеха никак или пък мислеха много малко за боклука, които оставят след себе си. През тези два дни обаче усетих как поведението на хората се променя. Голяма част от тях наистина бяха завладени от каузата и идеята, все по-често говорехме за zero waste, все повече хората започваха да отказват пластмасови торбички и чашки, а двама от голямата ни група искат да бъдат и доброволци към наскоро създадената ни организация „Нулев отпадък – България“. Повече за нея може да прочетете в предишната статия.
А ако искате да видите и всички видеа, които заснех по време на тази екскурзия, присъединете се към групата Zero waste Bulgaria във facebook, където ги споделям или на страницата на Нулев отпадък – България.
Блажке, уникално! Рецептата за топчетата, идеите за устойчиво изкарване на уикенда и разказа ти. Поздравления и благодаря!!
Сава
Сава, благодаря ти за прекрасните думи. Радвам се, че статията ти е харесала и ще ти влезе в употреба 🙂
Chudesna Razhodka! Napomnq mi za moqta predi 10g v Dospat i Batak! Pochti idetichna!!!
Лорче, радвам се, че и ти си имала такава екскурзия <3