Млади и „зелени“, в борбата срещу климатичните промени

Или как предприемачеството на доброто може да помага на планетата

Историята на Блажка Димитрова, основател на „Кухнята на Благичка“ и „Сдружение Нулев отпадък – България“

Автор: Зорница СПАСОВА

С Блажка Димитрова се запознах преди почти 14 г. в столичното 21-во училище, където работех като учител по заместване.

Запомнила съм я като много усмихната, добронамерена и ентусиазирана, коренно различаваща се от сивата тълпа песимисти, с каквито е пълно у нас, и чиято жизнена философия се изчерпва с убежденията, че „нищо няма да излезе“ и „няма смисъл да опитвам“. Сега, след толкова години, вече поела по своя път, Блажка показа, че може, развивайки собствен бизнес в областта на храненето и екологията, преодолявайки трудностите с много упоритост, труд, жар и ентусиазъм.

Днес тя е основател на „Кухнята на Благичка – кухня с кауза“, и на първото у нас заведение, което не произвежда отпадък и даващо работа на младежи в неравностойно положение. Блажка е основател и на сдружението „Нулев отпадък – България“, което с различни инициативи и обучения, насочени към широката публика, частния бизнес и институциите, промотира намаляването на отпадъците, които безразсъдно създаваме в ежедневието. С инициативите си Блажка заслужено влиза в класацията на Forbes България „30 под 30“ за 2018 година.

Към разговора с Блажка ме подтикна идеята да представя местните инициативи в борбата с климатичните промени – тема, която следя отдавна. Започнала като екологичен и социален проект, нейната дейност има тясно отношение към намаляване на емисиите парникови газове. 

Как започна всичко?

„Обожавах готвенето още от малка – споделя Блажка. Баба и дядо ме научиха да приготвям различни ястия и десерти. Като учител по програмата „Заедно в час“ използвах силата на храната, за да спечеля доверието на моите ученици. После това прерасна в собствен бизнес“. Сега Блажка управлява свое заведение „Кухнята на Благичка“, което освен със здравословната и вкусна храна, се отличава и с прилагането на философията за нулев отпадък. В кухнята си Блажка използва почти изцяло продукти от местен произход и от местни доставчици.

„Мислим местно“ е един от принципите и ценностите на кухнята на Благичка.

Използването на местни суровини оказва немалко влияние върху въглеродния отпечатък и ако все повече хора и фирми го практикуват, това би могло да окаже голямо влияние върху спестяването на парникови емисии. Според Бил Макгуайър, автор на книгата „Броени години да спасим планетата“, типичната британска потребителска кошница за органични продукти, например, съдържа 26 хранителни продукта, пропътували общо 150 000 км, еквивалентни на разстоянието до Луната, водещо до освобождението на 80 кг въглероден диоксид.

За България не ми е известно някой да е правил подобно проучване, но на всички ни е ясно, че в последните години страната ни от износител се превърна във вносител на земеделска продукция, а освен това пазарната икономика изпълнява всякакви „капризи“ и днес в супермаркетите могат да се намерят всякакви екзотични плодове, зеленчуци и други хранителни продукти. Затова е важно да избираме българския производител, а също и продуктите да са пресни, а не замразени, защото при замразяването се използва енергия. Такива пресни продукти се използват в кухнята на Благичка, а тя отива и още по-далече – отглежда земеделска продукция в собствената си градина в околностите на София, която наторява с материали от собствен компост.

Компостирането на органичния отпадък е нов проект, с който Блажка се е заела с ентусиазъм и прокламира по време на многобройните обучения и интервютата, които дава за медиите. Тази пролет с помощта на приятели ентусиасти бе построен компостът й в село в околностите на София. Там тя компостира биологичните отпадъци от своята кухня и собственото си домакинство – обелки от картофи, ябълки, черупки от яйца и т. н. “В един идеален свят – казва тя – ще си ядем ябълката, хвърляме в компоста, от него получаваме чиста тор, от която след това се ражда нова ябълка и ние ядем от нея – да завъртим целия цикъл”. Тя се научава да компостира след гостуването си по програма в семейство в САЩ, които имат компост в своя двор. Но каква е ползата от компостирането за климата, освен за градината, питам Блажка. „Компостирането на биологични остатъци спестява въглеродни емисии от транспортирането им до сметищата – обяснява тя – а най-вече намалява емисиите на метан, които биха се отделили при гниенето на изхвърлената в сметищата храна“. А метанът, както знаем, е мощен парников газ, който има много по-силно затоплящо атмосферата въздействие от въглеродния диоксид.

Всъщност, Блажка започва да мисли екологично още преди няколко години, когато случайна „среща“ с найлонова торбичка, която в един ветровит ден я удря по лицето, я кара да се замисли – в такъв свят ли искаме да живеем.

Днес, в работата си в кухнята, както и в цялото си ежедневие, Блажка е върл противник на пластмасовите опаковки. И всеки, видял грозната гледка на регламентирани и нерегламентирани сметища, би я подкрепил. Но малцина го прилагат в ежедневието си, защото е трудно. Просто стоките, които купуваме, почти винаги са в пластмасови опаковки, от които не можем да се отървем. Или по-точно, веднага се отърваваме, и те стават собственици на природата за вечни времена. „Пластмасата може да се рециклира само веднъж – обяснява Блажка, а тази от хранителните опаковки по принцип не може да се рециклира въобще, защото е изцапана и е необходимо много добре да се измие, за да стане годна за рециклиране“.

Еднократните пластмасови опаковки и торбички имат голямо отношение към промените в климата, колкото и странно да звучи на пръв поглед. Да вземем пример с така разпространените бутилки от минерална вода. За направата на една пластмасова бутилка с вместимост от 1 литър се изразходват 7 литра вода и 162 грама гориво. Транспортът на тази бутилирана минерална вода произвежда допълнително количество емисии, а още повече емисии се отделят при изгарянето – вместо рециклирането – на милиардите празни пластмасови бутилки. Отделно стои въпросът за вредата от пластмасата, попаднала сред морските обитатели, или задръстваща речните корита и причиняваща наводнения, или връщащата се обратно в организмите ни микропластмаса.

Възможен ли е животът без пластмаса в 21-ви век?

Възможен е – казва Блажка – и разказва как успява да живее без еднократните вредни опаковки. Където може – използва алтернативни продукти, като дърво, метал и стъкло, например. Четката за зъби е с бамбукова дръжка, а сламката за сок и фрапе – метална. Клечките за уши са специална дървена пръчица за многократна употреба. Мокри и сухи кърпички Блажка не използва – залага на старите текстилни кърпи, които е заела от дядо си. Не купува минерална вода в бутилки, а си носи филтрираща бутилка за многократна употреба, която налива с чешмяна или минерална вода.

Предизвикателство е пазаруването.

Освен текстилните торби, което се подразбира, Блажка е клиент на кварталните магазинчета с насипна стока. Когато трябва да купува сирене, например, си носи пластмасова кутия за многократна употреба. Препарати като веро и шампоани заменя със сапун, а препаратът за пране са сапунени ядки от сапунено дърво, растащо в Малайзия. Балсамите Блажка си приготвя сама по домашни рецепти, а продуктите си за готвене у дома и в кухнята съхранява само в стъклени буркани, събрани от предишни покупки. И при всяка възможност – чрез медиите, обучения и в лични срещи, прокламира философията на живот без пластмаса и с малко отпадъци. Почти е готова да издаде и своя книга по темата. А от две години основава и неправителствена организация „Нулев отпадък – България“. 

Идеята за дружеството идва година след като Блажка сериозно се заинтересува как да намали генерално отпадъците си.

Провокирана от грозните гледки на препълнени кофи и летящи найлонови торбички, тя проучва обстойно литература по темата и твърдо решава да въведе на практика нулевия отпадък и да „зарази“ всички около себе си с идеята за живот без отпадъци. Повечето смятат идеята й за непостижима и утопична, но няколко души се свързват с Блажка и започват да я разпитват как да се отърват от един или друг боклук. Така седем единомишленици се събират и основават дружеството, чиято мисия е да популяризират философията на “Нулев отпадък” сред българското общество и бизнеса, като провеждат обучения.

Няколко са принципите, които стоят зад философията на „Нулев отпадък“.

Първият е „refuse“ – откажи се от нещата, от които нямаш нужда.

„Ние сме консуматорско общество – казва Блажка – обичаме да купуваме, да се снабдяваме, често защото си мислим, че е по-евтино или когато има промоция, задължително трябва да вземем продукт. Така се затрупваме.” С отказването от консуматорския начин на живот вие ще помогнете и на климата, защото всяка произведена стока или услуга, която ползваме, генерира парникови газове. Това води до изчерпването на ресурсите на планетата и до необратима промяна на климата, на която всички ние сме свидетели. 

В унисон с казаното е и вторият принцип на нулев отпадък „reduce“ – да намалим употребата на вещи, от които нямаме нужда. Когато пазарувате – казва Блажка – запитайте се – наистина ли имам нужда от това?“

Третият принцип е „reuse“.

Използвайте многократно това, което е годно за употреба, използвайте алтернативи на еднократните продукти. По-качественото и по-скъпото служат по-дълго, а инвестицията се изплаща с времето. По този начин също така ще спестите от въглеродните емисии при производство на стоки със съмнително качество.

И последният принцип – рециклирането.

Залагайте на материали, които могат да се рециклират или са възобновими – като метал, стъкло и дърво. При рециклирането се изразходва многократно по-малко енергия, отколкото при производството на нови стоки – тоест това отново е начин да спестим емисии.

Стъпките, които прокламирам аз са малки – казва Блажка, но ако всички ние ги приложим в ежедневието си, ще направим една огромна крачка напред към един по-чист и хубав свят. Пожелаваме й успех, от който всички ние бихме спечелили.

Блажка Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *